Еталонният модел OSI се приема като концепция за изграждане на разпределениете отворени системи. Приложен към локалните мрежи, моделът OSI запазва същите принципи на йерархия, но вътрешната логика на долните три слоя се различава частично от еталонния модел. Разликата се обуславя от факта, че в локалната мрежа липсват междинни комутационни възли. Всяка работна станция свързана към мрежата извлича и получава предназначените за нея пакети информация на базата на адреса на получателя, който се съдържа в самия пакет.
Протоколът от каналния слой при локалните мрежи, общодостъпното предаване може да се осигури на физическо ниво.
локалните мрежи имат три отличителни белега:
1. Географско разположение на не повече от няколко километра;
2. Реализираната скорост за предаване на информация от минимум няколко мегабита в секунда.
3. Единен собственик на мрежата (организация или учреждение).
Изброените особености на локалните мрежи ги правят изключително ефективни, икономически и технически целесъобразни. Високата им пропусквателна способност и малките закъснения позволяват реализацията на разпределени симетрични паралелни системи. Високата скорост е предпоставка за опростяване на комуникационните протоколи. Максимално опростени или напълно отпадат средствата за маршрутизиране, управление на информационния поток, оптимизиране на пропусквателната способност, коригиране на грешки и др.
Топология на локалните мрежи
Топология на локалната мрежа представлява общата схема на разположение отделните ѝ възли и връзките между тях. Освен физическа топология, съществува и виртуална топология. Напълно възможно е и се прилага локална мрежа с определена физическа топология да реализира различни типове виртуални топологии за трансфер на информация между възлите на мрежата. Тази възможност играе голяма роля за оптимизацията в обработката на информационните пакети.
Топология тип "звезда"
Мрежите от тип "звезда" се отличават с липсата на необходимост от избор на маршрут на отделните съобщения. Тези функции се поемат от централния възел, което опростява структурата на останалите възли. Качеството на работата на мрежата зависи от правилното функциониране на централния възел, а от неговата пропусквателна способност зависи производителността на мрежата.
Най-простата звезда е с един активен или пасивен концентратор (хъб), към който са подключени отделните работни станции между 2 и 16 на брой. По-сложни звездни конфигурации могат да бъдат изградени с повече от един свързани помежду си концентратори, даващи възможност за по разклонени дървовидни структури.
Шинна топология
При шинната топология също няма изискване за маршрутизация. Всички станции са свързани към обща съобщителна среда, като всяка от тях има връзка с останалите (фиг2.2).
Една от най-важните ѝ особености е пасивното свързване на отделните станции към общата информационна среда, поради което тяхното индивидуално състояние не влияе на работата на мрежата. Много разпространена реализация на такава топология е шина с коаксиален кабел и T- конектори за връзка с останалите станции.
Кръгова топология
Децентрализирана мрежа може да бъде изградена на базата на кръгова топология, при която съобщенията преминават от един възел към друг в една посока. В този случай, не е необходимо да се избира маршрут. Всеки възел предава информацията към следващия в кръга (фиг.2.3). За разпознаване адреса на приемника, всяка станция поддържа буфер на преминаващата информация.
Независимо от очевидните предимства, кръговата топология има и един основен недостатък - всяка една работна станция се подключва активно към кръга, което силно увеличава вероятността от повреди в мрежата. Този недостатък се избягва с въвеждане на кабелни центрове за осигуряване автономна работа на отделните станции, Въпреки това кръговите мрежи са много перспективни при оптични комуникационни среди, които обикновено са реализирани като двоен пръстен, което значително повишава скоростта на трансфер и надеждността на мрежата.
Ethernet - През 1973 г. Робер Меткалф съвместно с Дейвид Богтс и работна група реализира локалната мрежа Ethernet, която и до днес е запазена марка на Xerox Corp. Тази находчива разработка бързо набира популярност и това довежда до създаване на цялостни комплекти схеми за реализация, което за кратко време превръща Ethernet в стандарт за изграждане на локални мрежи.
По същото време в международен план се осъзнава необходимостта от нормативни документи за стандартизация в комуникационните услуги. В рамките на международната организация IEEE се оформят и утвърждават като стандарти за локални мрежи следните предложения:
IEEE 802.3 - основан на Ethernet стандарт за множествен достъп до локалната комуникационна среда;
IEEE 802.4 - стандарт за системи с шинна топология за детерминирано управление комуникационната среда (Token Bus);
IEEE 802.5 - стандарт за системи с кръгова топология за детерминирано управление на комуникационната среда (Token Ring);
мрежи от тип FDDI.
Тези стандарти се различават най-вече по реализацията на физическия слой по контрола на достъпа до средата (MAC). Нормативният документ 802.2 дефинира горната част на осигурителния слой (LLC).
IEEE 802.3 - основан на Ethernet стандарт за множествен достъп до локалната комуникационна среда;
Няма коментари:
Публикуване на коментар