Основи на маршрутизирането - процесът на придвижване на пакети информация от един IP-адрес към друг се нарича маршрутизиране (routing). То е част от мрежовия (интернет) слой, макар че главната функция на рутиращия протокол е да обменя информация за рутирането с други рутери. Една от основните задачи на маршрутизатора е даопределяне на оптимялния път. За да постигнат това, маршрутизаторите използват няколко мерни единици, които представляват оценки или стойности на даден параметър от мрежовата връзка:
- брой преходи (hop count) - брой на рутерите, през които е преминал даден пакет информация от мрежата източник към мрежата получател;
- закъснение (delay) - времето, необходимо за придвижване на даден информационен пакет от мрежата източник към мрежата получател, закъснението зависи от пропускателната спососбност на каналите, броя на заявките за обслужване на всеки от маршрутизаторите по пътя на пакета, физически разстояния между отделните мрежи, натоварвания, задръствания, блокирания, повреди;
- пропускателна способност - указва обемните възможности на каналите за връзка;
- надеждност - оценка на надеждността се прави според статистическия брой блокирали връзки, както и времето за възстановяване на всяка пропаднала връзка;
- състояние на връзката - параметър, указващ относителни качества на връзката: скорост, важност;
- цена на комуникацията - нерядко цената на услугата има значение съизмеримо със изпълнението на самата услуга.
Статично и динамично маршрутизиране.
Статичното маршрутизиране изисква ръчна настройка на всички налични пътища в рамките на компютърната мрежа. То работи най-добре в компютърни мрежи със строго установена топология. При необходимост от промени, всяко преконфигуриране се прави ръчно иначе маршрутизацията ще бъде некоректна. Този тип маршрутизация създава доста практически неудобства свързани с поддръжката на мрежата. При повреда на маршрутизатор се налага ръчно пренастройване на информационните пътища, т.е. по-високи разходи за поддръжка и необходимост от по-висококвалифициран персонал. Предимството на статичната маршрутизация (която в България често се прилага за ведомствени малки и средни мрежи) е, че тя позволява мрежата да бъде конфигурирана и оптимизирана за по-различни нива на трафик, непредвидени в стандартните настройки на динамичните методи за маршрутизация.
Динамичното маршрутизиране се базира на използването на протоколи за автоматично построяване на маршрутни таблици, описващи мрежата. При възникване на промяна в мрежата, динамичният рутиращ протокол съобщава веднага тази промяна на всички маршрутизатори, след което започва процес на преизчисляване на оптималните пътища за трансфер на информационните пакети. Най-прилаганите протоколи за динамично рутиране са дистанционно-векторни и протоколи за следене състоянието на връзката.
Рутиране на ниво IP.
Няма коментари:
Публикуване на коментар