Протоколи за приложения. Характеристика на приложенията. DNS. Мрежова услуга TELNET. FTP. SMTP. POP

Протоколи за приложения - това е най-високото ниво протоколи. В модела TCP/IP нивото за приложенията включва слоевете сесиен, представителен и приложен от еталонния модел OSI. Те комуникират с приложни програми и на други компютри и представляват видимата част от пакета TCP/IP протоколи.

Характеристика на приложенията - всички протоколи за приложения имат общи характеристики:

• могат да бъдат приложни програми или програми, стандартизирани и доставени с TCP/IP продукт. Самият пакет TCP/IP съдържа протоколи за приложения като TELNET (за интерактивен терминален достъп до отдалечени компютри), FTP (за високоскоростен трансфер на файлове), SMTP и POP (като пощенска система в интернет);
• използват UDP или TCP като транспортен механизъм. UDP е ненадежден и не предлага контрол на потока данни, така че в този случай самата приложна програма трябва да предостави процедури за поправяне на грешки и контрол на потока. Повечето протоколи използват TCP, но има и такива, изградени върху UDP с цел постигане на по-висока производителност, уплътнявайки мъртвото време на протокола.
• повечето приложни програми използват модела клиент-сървър.

Сокети - въведени са най-напред в UNIX, а впоследствие се възприема и от много други операционни системи - Winsock добавя подобен интерфейс и към MS Windows. Абстракцията сокет представлява обобщение на механизма за достъп до файлове, който дефинира крайна точка за осъществяване на комуникация. Подобно на отварянето на файл, приложната програма прави заявка за създаване на сокет към операционната система. Системата връща малко цяло число, което програмата използва за обръщения към новия сокет. Разликата между дескриптор на файл и дескриптор на сокет е, че системата обвързва файловия дескриптор само с изпълнението на команда, а сокет може да бъде създаден и без да се обвързва с определен адрес. Приложната програма може да предоставя адрес на получателя при всяко използване на сокета или да обвърже сокета с определен адрес на получател, за да не го дефинира всеки път (така е при TCP връзка).

Когато е възможно, сокетът може да работи точно като файл или устройство, така че да се използват познатите операции за четене и запис. Когато приложната програма създаде сокет и чрез него TCP връзка към друг обект, може да използва командите write и read, съответно за изпращане на поток данни и за получаването му от отсрещната приложна програма. За да могат да се използват простите операции write и read едновременно върху файлове и сокети, операционната система заделя дескриптори на сокети и файлове от едно и също множество цели числа, за да няма дублиране.

Поначало сокетът се създава без асоцииране към протоколен порт или IP адрес (локален или отдалечен) на получател. В много случаи приложните програми предоставят определянето на адреса на протоколния софтуер. Локалният адрес се дава в последствие чрез обръщението bind от диалога сървър-операционна система. Сокетът се създава в несвързано състояние, приложната програма прави заявка connect към операционната система, за да установи връзка и чак тогава започва да изпраща поток данни през сокета.

По същество сокетът може да се разглежда като подредена двойка, изглеждаща по следния начин: <IP_address><комуникационен_порт>.

Двойка сокети еднозначно дефинират връзка на ниво TCP.

DNS (Domain Name System) - това е стандартен протокол със STD номер 13 и "препоръчителен" статус. Описанието му се дава в RFC-1034 и RFC-1035.



Мрежова услуга TELNET. FTP. SMTP. POP