събота, 17 януари 2015 г.

Понятие за комуникационна система

В общ вид една комуникационна система, която осигурява двустранен обмен на информация между произволни обекти абонати и включва в себе си всички характерни компоненти, може да бъде представена със блоковата схема от фигура 1.1.

Ако информацията е съвкупност от сведения за състоянието на някаква физическа система, то съобщението е материалната форма на представяне на тази съвкупност от сведения. Съобщението a(t) може да бъде текст, говор,   цифрови данни, изображение, музика, информация от датчици и др.

Преобразувателят на съобщението в сигнала S(t) променя един или няколко параметъра на електрическия или оптичен сигнал в съответствие с предаваното съобщение. Такива преобразуватели са микрофонът (предаване на говор и музика), телевизионната камера (предаване на образи) и др. Важно е да се знае, че тези преобразуватели винаги се намират в непосредствена близост до източника на съобщение като понякога се комбинират с него. Пример за това са датчиците, даващи на изхода си електрически сигнал.

Комутационната система е типично комуникационно съоръжение, което осигурява възможността много на брой абонати да могат прии желание да се свържат всеки с всеки.  Ето защо на фигура 1.1 тя е означена и с други влизащи и излизащи сигнали Si(t).

Абонатна линия се нарича преносната среда по която преминава сигналът S(t) от абоната до груповото съоръжение, каквото е комутационната система. Абонатната линия е най-масово използваната преносна среда като само за телефонни услуги в света се използват над милиард такива линии. Затова тя трябва да бъде евтина, дори при известни компромиси в качеството и не много дълга. В момента най- често това е двупроводна кабелна линия или оптичен кабел.

Уплътнителна (многоканална) система се нарича комуникационното съоръжение,   осигуряващо едновременното предаване на множество сигнали S(t), Sa(t), Sb(t) и т.н. по една и съща (обикновено много скъпа преносна среда). Това обединяващо сигналите устройство се нарича мултиплексно устройство.

Съединителни линии се наричат преносните среди между груповите съоръжения (на фиг.1.1 между уплътнителните и комутационните системи). Съединителните линии за служебни съоръжения и изискванията към тях са по големи отколкото към абонатните линии. Най-често това са двупроводни кабелни линии с по-дебели проводници.

Преносна среда в широк смисъл се нарича физическата среда, в която се разпространява сигналът след предаването му. В този смисъл такива са и абонатните, и съединителните линии. В по-тесен смисъл (както е означено на фигура 1.1), това е средата в която се разпространява груповият сигнал на Ssum(t) на значителни разстояния (между селища или между държави). Тази среда може да бъде метален кабел (симетричен или коаксиален), оптичен кабел или ефирът (за спътникови и радиорелейни връзки).

Преносната среда в тесния смисъл на думата заедно със съоръженията в нея (усилватели регенератори на сигнала и др. често се наричат линиен тракт.

При преминаването на сигналите през преносната среда, те се изкривяват и върху тях се наслагват смущения. Това е отразено на фигура 1.1 като изходният сигнал е означен с S*(t).

Смущение (шум) се наричат всички нежелани електрически оптични сигнали които пречат на правото приемане на полезния сигнал. На практика освен в преносната среда,   смущенията действат в целия тракт - от източника до получателя на съобщението.
Уплътнителната система след преносната среда на фиг.1.1 разделя (демултиплексира) сигналите. Те са в известна степен изменени от смущенията S*(t), Sa*(t), Sb*(t) и т.н. Тези сигнали преминават през комутационната система която ги насочва към определени получатели, преобразуват се в съобщения а*(t) (също леко изменени) и се предават на получателя. 

Съобщителен канал се нарича комуникационната система без източника и получателя на съобщението, т.е. само техническата част на системата.
При различни видове връзки някои от блоковете на фиг.1.1 могат и да липсват. При телефонна връзка между близки абонати, свързани към една и съща комутационна система, няма да има уплътнителни системи междуградски (магистрални) кабели, а при директна връзка между два компютъра, ще останат само първите и последните 2 блока от схемата на фиг.1.1.

Показаната на фиг.1.1 система предава съобщения (сигнали) само в една посока. Такава система се нарича еднопосочна или симплексна. Повечето комуникационни системи осигуряват двустранен обмен на информация. Ако той може да се извършва едновременно, системата се нарича двупосочна или дуплексна, а ако обменът е двупосочен, но с редуване на посоките на предаване (в даден момент може да се предава само в една посока) системата се нарича полудуплекс. Телефонните връзки с типични дуплексни връзки, а радио- и телевизионно разпръскване с типични симплексни връзки.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Equations

π 8 3