IP е протокол, който създава виртуално мрежово пространство, скривайки по-долните слоеве. Той позволява пакетен обмен на информация, несвързан с потока данни.
На всеки хост на ниво интернет, в рамките на протокола TCP/IP се присвоява 32-битово цяло число, наречено IP-адрес, което идентифицира еднозначно всяко едно устройство от TCP/IP мрежата (компютър, терминал, маршрутизатор, хъб). За да получи IP адрес, дадено устройство трябва да отговаря на поне от следните три условия: 1. използва се за достъп към други устройства от мрежата, 2. използва се като разпределен мрежов ресурс, 3. може да бъде мрежово управлявано.
Организацията, която определя правилата управлява технологично присвояването на Интернет адреси е IANA (Internet Assigned Number Authority).
Характерно в концепцията на IP-адресирането е, че всеки адрес съдържа маршрутизираща информация за мрежата, към която принадлежи специфицирания хост.
За указване на всеки IP-адрес се използват 5 предварително дефинирани класове, фиг.4.1.
Клас A - мрежовата част е 8 бита, а частта устройство - 24 бита. Стойността на първия октет е между 1 и 126. В двоичен код първият му бит е винаги е 0. Останалите 7 бита указват мрежовия идентификатор. 0 и 127 не се използват, на разположение са 126 мрежови адреса. За идентификатор на мрежово устройство са предвидени 24 бита, т.е. до 16777216 уникални мрежови устройства могат да бъдат подключени едновременно.
Клас B - мрежовата част е 16 бита, а частта устройство - 16 бита. Стойността на първия октет е между 128 и 191. Това позволява адресирането на до 16384 уникални мрежи, всяка от които съдържаща до 65534 уникални мрежови устройства едновременно. Първите два знака на първия октет са 10. Останалите 14 бита определят уникален мрежов адрес. Общият брой мрежи се пресмятат като 214 = 16 384; За идентификацията на мрежовите устройства са предвидени 16 бита, т.е. 65536 възможности, като 2 от тях са резервирани адреси за служебно ползване от системата. На разположение са 65534 уникални адреса на устройства в мрежата.
Клас C - мрежовата част е 24 бита, а за устройство - 8 бита. Стойността на първия октет е между 192 и 223. Това позволява адресирането на до 2 097 152 уникални мрежи, всяка от които съдържаща до 254 уникални мрежови устройства подключени едновременно. Първите три знака на първия октет са 110. Останалите 21 бита определят броя на уникалните мрежови адреси - 2 097 152. За идентифициране на мрежовите устройства са предвидени 8 бита, т.е. 256 възможности, като 2 от тях са резервирани адреси за служебно ползване от системата. На разположение са 254 уникални адреса на устройства в мрежата.
Клас D - Адресите от този клас са резервирани за множествен достъп (multicast) и не могат да бъдат присвоявани на индивидуални мрежови устройства. Стойността на първия октет е между 224 и 239. В двоичен вид първия октет винаги започва с 1110. Останалите 28 бита се използват за идентифициране на съответната група за множествен достъп.
Клас E - Адресите от този клас са експериментални и не се използват за публични цели.. Те са резервирани за бъдещи приложения. Стойността на първия октет е между 240 и 255. В двоичен вид първия октет винаги започва с 11110.
Мрежови маски - те определят кои битове от IP-адреса дефинират мрежовата част и кои указват адреса. Големината на мрежовата маска е също 32 бита. Обособени са мрежови маски по подразбиране според класа на използваната мрежа. Те са: клас A - 255.0.0.0; клас B - 255.255.0.0; клас C - 255.255.255.0
Безкласово рутиране между домейни - при него не се осъществява рутиране между отделните мрежи. Маршрутизацията между тях се съгласува като се използват битовете от по-висок ред в IP-адреса (т.нар. IP-префикс).
Реализацията на безкласово рутиране се базира на протокола BGP.4, а стратегията за нея е описана в RFC 1520. Доставчиците на мрежови услуги са 4 типа:
Няма коментари:
Публикуване на коментар