Кодиране параметрите на видеосигнала за цифрова телевизия. Цифров телевизионен стандарт MPEG-2. MPEG-4, Функционална схема на кодиращо и декодиращо устройство

Кодиране параметрите на видеосигнала за цифрова телевизия - дискретизацията и квантуването на видеосигнала в цифровата телевизия бива съвместно или разделно.

Съвместно кодиране - Подлага се на обработка видеосигналът в съответната цветна телевизионна система - PAL, NTSC, SECAM

Разделно кодиране - Яркостният сигнал Y и цветоразносните сигнали R-Y, B-Y се преобразуват в цифров вид, след което цифровите потоци се уплътняват. Разделното кодиране позволява цифровият сигнал да бъде подлаган на различни предварителни обработки, което го прави много-по-гъвкаво от съвместното кодиране и това е наложило използването му в MPEG стандарта.

Цифров телевизионен стандарт MPEG-2 предлага различни възможности, като различните категории по приложение формират профилите, а стъпалата на качество - нивата.

Профили - В MPEG-2 съществуват пет профила, в които са дефинирани правилата за структурата, синтаксиса и особеностите на алгоритъма за кодиране на източника:

1. Висок (HP) - най-каачествено системно решение с формат 4:2:2
2. Профил с пространствена мащабируемост (SSP) - висок профил но без времева мащабируемост;
3. Профил с мащабируемост по отношение сигнал / шум (SNRP) - висок профил но само с мащабируемост по отношение сигнал / шум;
4. Главен (MP) - обикновен профил с формат 4:2:0 без мащабируемост;
5. Прост (SP) - опростен профил с формат 4:2:0 без двупосочно предсказване

Използват се няколко вида мащабируемост съобразно нивата на цифровия поток:

• пространствена мащабируемост с две нива на цифровия поток (базов и разширен поток)
• мащабируемост по отношение сигнал / шум - с две нива на цифровия поток с еднаква разделителна способност, но с различно качество на изображението;
• времева мащабируемост с две нива на цифровия поток с различна времева разделителна способност.

Нива - в стандарт MPEG-2 има четири нива, които се характеризират с максималния брой отчети в един кадър и с максимална скорост на цифровия поток след кодиране на източника:

1. Високо (HL) - максимален брой отчети - 1920x1152x25, максимална скорост на цифровия поток - 80 (100) Mbit/s
2. Високо 1440 (H14L) - максимален брой отчети - 1440x1152x25, максимална скорост на цифровия поток - 60 (80) Mbit/s
3. Главно (ML) - максимален брой отчети - 720x576x25, максимална скорост на цифровия поток - 15 (20) Mbit/s
4. Ниско (LL) - максимален брой отчети - 352x288x25, максимална скорост на цифровия поток - 4 Mbit/s

Петте профила и четирите нива в стандарт MPEG-2 се използват в следните 11 комбинации:

1. HP@HL - 1920x1152x25, 100 Mbit/s, за HDTV студио
2. MP@HL - 1920x1152x25, 80 Mbit/s, за HDTV студио
3. HP@H14L - 1440x1152x25, 80 Mbit/s, за HDTV студио
4. SSP@H14L - 1440x1152x25, 60 Mbit/s, за HDTV студио
5. MP@H14L - 720x576x25, 60 Mbit/s, за HDTV пренос
6. HP@ML - 720x576x25, 20 Mbit/s, за ITU-R 601 сигнал
7. SNRP@ML - 720x576x25, 15 Mbit/s, за ITU-R 601 сигнал
8. MP@ML - 720x576x25, 15 Mbit/s, за ITU-R 601 сигнал
9. SP@ML - 720x576x25, 15 Mbit/s, за ITU-R 601 сигнал
10. SNRP@LL - 352x288x25, 4 Mbit/s, за мултимедия
11. MP@LL - 352x288x25, 4 Mbit/s, за мултимедия

MPEG-4. Функционална схема на кодиращо и декодиращо устройство

Профил на  MPEG-4